- Описание
- Коментари ?
Разнообразете ежедневието си с посещение на театър! Насладете се на цял куп талантлив актьорски състав с предложението на Малък Градски Театър "Зад канала" и OZO.bg.
- Българска участ е да се родиш в България!
- Българската участ и късметът са като две успоредни прави – пресичат се в безкрайността!
- Човек може да избегне късмета си, но участта си – никога.
Офертата включва: Билет за представлението "Балкански синдром" от Станислав Стратиев.
- Постановката ще се състои на 12.01.2014г. от 19:00 ч.
СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ /1941-2000/ е най-изтъкнатият съвременен български комедиограф. От дебютната си пиеса „Римска баня” до последната „Празни стаи” той неизменно е верният на сцената автор, чиито творби се очакват с интерес от публиката и критиката. Сред най-известните му драматургични творби са „Сако от велур”, „Рейс”, „Максималистът”, „Зимните навици на зайците” и други. Стратиев е сценарист на обичани български филми като „Оркестър без име”, „Кратко слънце”, „Равновесие”. Изключително яркото му присъствие в българския културен живот е свързано и с белетристични творби /повестите ”Дива патица между дърветата”, „Кратко слънце”, „Диви пчели”, „Самотните вятърни мелници” и др./, с многобройни сатирични текстове.
Станислав Стратиев е от авторите, влезли в биографията на Малък градски театър още в първите години на неговото съществуване. Спектаклите „Балкански модел” и „Упражнения по другост”, появили се през 90-те години са създадени по кратките сатирични творби на писателя, репликиращи абсурдите на прехода.
Участват:
- Стела Ганчева;
- Василена Атанасова;
- Албена Михова;
- Таня Пашанкова;
- Христина Караиванова;
- Симеон Бончев;
- Стоян Младенов;
- Владимир Димитров;
- Александър Кадиев;
- Евгени Будинов;
- Петър Калчев;
- Антоний Аргиров;
- Емил Котев;
- Никола Мутафов.
„Другостта” на погледа, улавящ несъвършенствата и парадоксите на българския характер е осезаема и в „Балкански синдром”, заглавието, с което нашият театър влиза в юбилейния си двадесети сезон. Балкански синдром. Самоунищожение и колосална загуба на време. От самоирония наистина правим живота си за смях. От желание да празнуваме губим всяка секунда от живота си.
"Балканският синдром" е самото наличие на този термин. Защо се мислим за толкова специални? Защо нашата природа да е най-красива? Защо нашият фолклор да е най-магичен? нашите мъже най-мъжествени, нашите жени най- привлекателни. Откъде това желание за уникалност на такова повърхностно равнище. Та целият свят е прекрасен и всеки народ-уникален. Явно нашата малка страна, разположена на кръстопът от континенти и религии, спохождана от много освободители, мечтае за световно влияние без да се вгледа в своята съкровена, вътрешна, човешка родина и с упорито постоянство, нашият малък народ забравя своите славни българи, които са просвещавали и умирали за свобода. Копнеем за уникалност, но и настояваме, че сме най-лошите хора - странно съчетание, от което ни боли.
Приемаме диагнозата “Балкански синдром” и затъваме в национална тъга и ужасяващи угризения. Така истерично прогонваме свободата си и възможността за лични, човешки, душевни открития.
Протегнах ръце към “Балкански синдром” от Станислав Стратиев като към историческа пиеса. Отбягвам всякакво осъвременяване. Нека майсторството на автора да послужи за припомняне на едно конкретно време от българската история. Времето на “перестройката”. Краят на един режим и началото на друг. Тази вечна преходност на обществените пластове, която така разделя хората. Приближаването на този ужасяващ преход, през който една върхушка превърна своя любим народ от герой в просяк.
Стратиев е обхванат от тъжно предчувствие. Големият писател обича своя народ, но се налага да му разкаже една тъжна, дори страшна театрална приказка.
